Снимки правени от ДИКИ през 1972: РЕСТАВРАЦИИ

Няколко фото документи снимани 1972 на обекти на 

арх. Петър Дикиджиев А'67; ICCROM'75; ICOMOS'96:

 

– LAMARTINE паметник от Национално Значение, поправян многократно с тесла, бичкия и мистрия, получи този път радикално укрепване. Поради тънки дебелини на стените вместо стоманобетон тук за първи -и последен- път цялостният гредоподпорен скелет биде подменен със стоманени профили – със запазване на всички стари дъсчени тавани, долапи, алафранги, парапети, черчевета и капаци; с нови комини и инсталации. Нямаше запазени особени стенописи, което улесни. Поглед от ул. Пълден към Клианти

– ЛАМАРТИН Първи етаж.

– ЛАМАРТИН Втори етаж, север

– ЛАМАРТИН Втори етаж, юг

Виртуозната инженерия на стоманената конструкция на ЛАМАРТИН  –за разлика от дотогавашните бетони–  е проект и ръководство от Красимир Дамянов, да, известен писател впоследствие и на испански език от АртХостал, Барселона: https://www.youtube.com/watch?v=_G9_6FXjMYE  вж. и БГпедия. Ето негово "селфи":

– Поглед от Ламартин към Клианти. Леля Наварт със сина си Сурен, радиотехник, живееха в осакатената от земемера Йосиф Шнитер къща вляво, която биде изчезната от Начо Диктатурата с погазването на Плана от проф. д-р засл. арх. Младен Панчев'1968

– Същото, но от втория етаж на Ламартин

 

– Още КлиЕнти, осакатена от земемера от руските имперски сапьори Шнитер "регулирал" уличките по ТриХълмието и ...съборил доста ценности, а някои само орязал да не пречат на тулумбата на пожарникарите

– Хаджи ЛАМПША  (Панагьотис Хадзи Лампси) погърчен покръстен православен арнаут купил това място от евреи  -които бездруго са на Орта Мезар- за да си вдигне палат различен от пловдивската типология: горният хайет е във план ...кръст.

"БАЛАБАНОВА" къща побългарено я преименуваха през истеричавата патрио-шови-наци-кампания, толкова абсурдна в космополитното Филибе – и си остана така официозно и одиозно. Луко Балабан е МУТРОмайната съборил къщата.

Тук показвам преди първа копка с която прецизирах по налучканите темели очертанията и оразмеряването на градежа. Народната Власт наложи вместо артистична интерпретация да се възстанови в буквална имитация. 

==============================

– В началото на века като попаднах в Новия Свят за да си оформя професионалната правоспособност трябваше да докажа десетина години практика. 

 

Тъкмо тогава колегата Емма Москова  =тя също ветеран от ИПК / НИПК и лично познаваща ме отлично=  се случи да бъде Министър на Културата. 

 

Похвална атестация не само, но и подробно извлечение от "месечните отчети" много лесно ми беше оформено, при което се оказа, че обектите, които НИПК ми е възлагал от 1969 из 6-те Тракийски Окръга наброяват 70 седемдесет заглавия. 

 

Извън Института чрез САБ каквото съм работил, а и конкурси – си е отделно, както и след отпътуването ми, 1985 януари. 

 

Факт е, че досега след промените'1989 в Града има 1 една единствена къща реставрирана до Приемателна Комисия =КЛИАНТИ= и то частично, да не кажа половинчато: на запад към църквата е имала още една ос поне, заместена от тухлената къща, която за целта отчуждена и изпразнена пустееше докато не я ре-приватизираха по познатия сценарий за мутрификация.

(...Японско финансиране / фишеци / фанфари / фанфарони...)

===============================

 

https://drive.google.com/file/d/1dP6UuZ2TpVBZDvdh6HErnI7Hdo-X7mXq/view?usp=sharing

Бащата на найка ми KERATZA (1911-2004) дядо Никола Паскалев (=Спасов=) ВИСУЛЧЕВ (1863-1951) се изселил от село Нестрам/KASTORIA с баба Петра ЛЯПЧЕВА и невръстните Христо, Кераца, Спас и Иванка към Ксанти първоначално, и към Анхиало впоследствие. 

На стари години (от 1942 нататък) се потрудил да опише 111 страници "житие и патила" от които оригиналът е у внука Ивайло (>Ив.) БРЪЗИЦОВ, а фотокопие получих от внучката Калина (>Хр.) КЕРЕЗОВА. та спретнах извадка transcript.pdf поместена на GoogleDrive общодостъпна под ето този Линк:  

https://drive.google.com/file/d/1dP6UuZ2TpVBZDvdh6HErnI7Hdo-X7mXq/view?usp=sharing  за да се чете, знае, помни и тачи. 

Хвала, дедо Кольо!

 

Който забеляза необичайно широкия ъгъл на зрение обхванат от тия кадри нека знае, че патентованата камера Горизонт завърташе физически обектива почти 150 градуса за да прати лъчите върху цилиндрично опънатия филм и така всеки кадър беше с двойна дължина при стандартната височина. Закратко го имах, в Полша ми го откраднаха...